На малките деца трябва да се говори винаги правилно и чисто ♥ Петър ДИМКОВ
(Children Playing with a Cat, 1908, Mary Cassatt)
♥ Възпитание на децата от 1 до 7 години
Тежкият проблем на родителите не е самото раждане на детето, а неговото развъждане и вярно образование. Раждането е нещо естествено, а възпитанието е рационална активност. Възпитанието изисква от страна на родителите, а изключително от страна на майката, доста разсъдък, самообладание и добрина. Във всяко свое деяние те би трябвало да влагат разум, който липсва на детето, да го схващат и да го направляват. Винаги би трябвало да имат поради огромната му схватливост и да схващат непрестанната му пъргавина. Трябва да се стараят да станат деца с детето, да се отнасят към него добродушно, с цел да бъдат обикнати от него, и в същото време да умеят да му вдъхнат възприятие на почитание, с цел да им се подчинява то без насила.
~ Ревност у децата
Ревността у дребните заслужава съществено внимание освен тъй като предизвиква болежка на дребното сърце, само че и тъй като оставя дълбоки и дълготрайни следи в живота му. Идването на нова сестричка или братче е най-често причина за ревнивост у детето. От какво значение може да бъде небрежното отношение към този проблем? Цялата душа на детето, което вижда нов гостенин да го измества в майчините милувки, внимание и прегръдки, се вълнува и бунтува. Страхът, че губи своето безвредно, топло място в дома, го нервира, мъчи и изпълва с възмущение. В резултат на това то плаче, вика, капризничи или очевидно се бунтува, или, което е още по-лошо, скрито, прикрито страда, като сякаш равнодушно се отдръпва и отчуждава. Понякога даже, като употребява неналичието на контрол, може да напакости на своето сестриче или братче, да го бие само че главичката и пр.
Това е рецесия в ранния живот на детето, която, в случай че в точния момент разберем, можем да избегнем или отслабим доста. В доста случаи това е първото и най-силно сблъскване на дребното дете с живота. Как да се оправи майката с него, по какъв начин да се подготви да я посрещне и какви средства да приложи?
Още преди да се роди новото бебе, почнете да насочвате детето към автономия, колкото и малко да е. Това би трябвало да става последователно, с обич и доверие от негова страна. То не трябва да усеща, че желаете да се отървете от него, а с наслада и екстаз да приема, че към този момент пораства и става независимо, както баща и мама. След петия месец на бременността майката може да показа с детето, че то ще си има братче или сестриче. Добре е да се приказва пред детето за идването на новото бебе, с цел да свикне с тази мисъл. Така то няма да страда, когато майка му отиде да ражда или го изпратят у баба или у вуйна, и ще бъде решително и умерено, че майката ще отсъства за малко и че ще се върне. Това събитие е доста значимо, тъй че не пропускайте да подготвите детето нежно и деликатно. След като бебето се роди, към детето би трябвало да се отнасяте отново нежно и деликатно.
~ Изкореняване на детския гняв и сръднята
Ядът се демонстрира у дребните деца от време на време с такава мощ, че може да аргументи спазми. При такова положение на детето би трябвало да запазим напълно самообладание. Ако то заплашва и желае да удря, ще му попречим, като му хванем ръцете; в случай че не върви още, може да се остави просто на килима на пода да се търкаля колкото си ще. Най-после, в случай че ядът му не престава, може да се разпилян в лицето му няколко капки студена вода. Това съвсем постоянно укротява детето и го кара да се засрами от положението, в което се е оказало. Ако плаче, ще го успокоите, като опитате да го накарате да се разкае за своята постъпка. Най-после постоянно тези експлоадирания на яд могат да се избегнат, като се стараем да не дразним детето без потребност.
Някои деца се сърдят и дори се отхвърлят от най-приятните за тях неща единствено и единствено да не правят отстъпка в сръднята си. Единственото нещо, което би трябвало да създадем, е да не им обръщаме внимание и да ги оставим да се сърдят. Те ще схванат доста скоро, че близките добре поминават и без тях и че единствено те ще страдат от упорството си. При това би трябвало да се пазим да не създадем ни най-малка отстъпка, директна или косвена, като ги повикаме от ъгъла, където са се свили, и ги придумваме. Това, което най-вече им се желае, е да им отстъпим и да се занимаваме с тях. Но когато те сами дойдат при нас, би трябвало да ги приемем с добрина, с което ще ги накараме да почувстват, че са били длъжни да правят отстъпка.
~ За детското хвалебствие и откровеността
Някои деца демонстрират деликатност или един тип подмилкване, което е единствено хвалебствие, с цел да получат, каквото желаят. Колко е мъчително да се откаже нещо на дете, което ни целува! Обаче би трябвало да му противостоим, без въпреки всичко да му дадем да почувства, че сме проникнали в неговата дребна ловкост. Не бива да му се даде мотив да мисли, че не имаме вяра в искреността на неговите ласки, само че то да разбере, че тези ласки би трябвало да бъдат безкористни и че те няма да накарат никого да му даде нещо, което му е било по начало отказано.
Откровеността е едно от първите качества, които би трябвало да се вдъхнат на детето. Всичко, което би го научило, въпреки и на най-малкото лукавство, би трябвало безмилостно да се изкоренява.
~ Страхът у децата
Трябва най-грижливо да се избегне всичко, което може да породи у детето възприятие на боязън. Обикновено децата се боят доста от тъмнината било тъй като овреме не са привикнали с нея, било че са ги плашили с нея. Ако още от първите дни майката има положителния табиет да изгасва всички лампи, щом постави детето да спи, този боязън от тъмнината в никакъв случай няма да се породи. Когато някакъв предмет плаши детето, би трябвало да се приближим, с цел да го пипне и то. Ако е животно, ще го помилваме. Ако е някакъв мощен звук, мълния, мълния и прочие, демонстрираме му, че това по никакъв начин не ни е уплашило и му приказваме за него като за напълно естествено нещо. Особено значимо е да не плашим децата. За задачата не би трябвало да им описваме приказки за дяволи, вампири, свръхестествени видения, тъй като това постоянно докарва нервни разстройства. Ако детето се опасява от нещо, то за това са отговорни близките, които са го плашили.
~ За лъжата у децата
Детето се ражда с чиста и непокварена душа. През първите години на своя живот то не знае що е неистина и не прикрива истината. Под въздействие на улицата, на околната среда и по подражателство на своите близки детето се научава да лъже. Някои деца лъжат от боязън да не бъдат бити, други, тъй като самите им родители правят това, трети прикриват истината от интерес. Те се пазят инстинктивно, като споделят: „ Не съм аз. “
Необходимо е да се убеди детето и да му се внуши, че няма да бъде осъдено, в случай че каже истината. Трябва да се работи единствено по пътя на разсъдъка, без закани и тормоз, с цел да се сътвори у него навикът да споделя истината. Нашите препоръки и дейности към децата би трябвало да бъдат авансово и добре премислени. Всяка наша неточност и несъобразителност оставя незабравим щемпел върху детската душа. Недостатъците у детето са съвсем всеки път последица от по-раншни наши неточности. Трябва родители и учители, със задружни старания, да поправяме минусите на децата - на първо място лъжата, кражбата, леността, злобата, завистта, непослушанието и други Трябва да караме детето самоуверено да признава своите неточности. Да развиваме у него възприятие за отговорност.
~ Да се приказва вярно на детето
На дребните деца би трябвало да се приказва постоянно вярно и чисто. Трябва освен да не се изопачават думите, като се приказва по детски, а да се поправят незабавно грешките в произношението. Да се обърне внимание на пелтеченето, тъй като в случай че още през цялото време не се отстрани тоя минус, доста мъчително се оправя по-късно.
~ Забави и игри на детето
Забавите и игрите са различен също по този начин значим въпрос, тъй като „ играта е детският парадайс “. Колко чести са недоволствата, че детето не се заиграва единствено, а желае от другите да го забавляват. То изтезава с капризите си майка, татко, дядо, баба. Не оказват помощ никакви играчки - детето желае ту едно, ту друго и търси непрекъсната смяна. Грешката е там, че на децата се купуват доста и все нови играчки. По този метод детето изгубва способността единствено да се забавлява и да си прави играчки. За децата изключително потребни са тия играчки, които могат да се сглобяват, разглобяват или от които може да се вършат всякакви комбинации - къщички, кулички и други фигури.
Във всеки случай спазвайте следните правила:
1. Не давайте на децата внезапно по доста играчки, тъй като с това ги вършиме разсеяни.
2. Не купувайте нова играчка на детето, до момента в който не употребява остарялата и не й се насити.
3. Не се тревожете, че детето е счупило купената му нова играчка - със счупената постоянно то се забавлява доста по-добре и повече твори, в сравнение с с новата.
Накрая ще отбележим, че най-хубавата играчка е тази, която детето единствено е направило с ръцете и въображението си. При това децата би трябвало да играят най-вече с връстниците си, тъй като стремежите и силите им са идентични.
Играта, която може изключително да се предложи и която води към подсилване на цялото тяло, е надбягването. Децата се стремят да доближат избрана цел и който пръв доближи до уреченото място или предмет, той се гордее, а останалите обратно се срамят и повторно се мъчат да излязат спечелили. Надбягванията в топло време би трябвало да стават с боси крайници или със сандали.
За насърчаване на здрава душeвност и крепко тяло са доста потребни дребните екскурзии пеша, при които би трябвало да се обръща внимание на децата върху естествените красоти на гората, полята и ливадите, растителното и животинското царство и други Това са истински игри, доста по-полезни за децата, в сравнение с нареждането на всякакви играчки. Зиме е положително пързалянето с шейни и играта със снежни топки.
От: „ Българска национална медицина “ Том 2: „ Болести, профилактика и лекуване на дамата и детето “, Петър Димков, изд. „ Астрала “, 2001 година
Картина: Children Playing with a Cat, 1908 - Mary Cassatt; chinaoilpaintinggallery
